Skip to main content

Говорим само с очи.
Над нас танцуват звездите.
Няма сега, няма преди,
смълчани пътеки са ни душите.

Ръцете ни завинаги вплетени,
като клони на стара върба.
живеем щастливи във приказка,
ти си принцесата, аз съм твоя съдба.

Вечер край огъня топъл,
хапваме тихо със зверове,
луната над главите ни тананика,
и потъваме в приказни светове.

Сутрин вятър шепне в ушите ни,
стъпваме боси върху роса,
и са толкова чисти душите ни,
сякаш две души на деца.

Крием нежност за хорската злоба,
и говорим само с очи,
няма утре, няма и вчера,
само аз и ти, аз и ти…

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.





Оставете коментар