Skip to main content

Губя се в теб…
Губя се в себе си…
По непознати улици тичам…
Нямат имена лицата им…

Здравей,
помниш ли на залеза края?
Как стояхме тихо на ръба,
преди да дойде тъмното …

А после сгушени в студеното,
мечтаехме за далечни и топли земи …
Ръцете ни преплетени чертаеха
странни скици направо в душите ни….

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.

Оставете коментар