Skip to main content

Понякога, само понякога,
когато долепя ухо до земята,
чувам стъпките ти.
Лежа и слушам.
Представям си, как вятърът гали косите ти,
как се усмихваш, как се навеждаш да помиришеш
онези минзухари.
Представям си, как слънцето спира,
как дълго гледа лицето ти,
как рисува спомени,
върху белия лист на времето.
И понякога, само понякога плача.
Тогава се раждат онези, белите минзухари,
дето чакат да ги погалиш.
А аз прилепен до земята,
задържам дъха си,
за да чуя как идваш …

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.





Оставете коментар