Днес ще пиша за Любовта, като най-хубавото чувство на света….
– „Нима?“ казва си Егото. „Забрави за това!“. Не си ли спомняш раните и сломената си душа? Какво ти коства това? Не помниш ли падането?
– О, помня и знаеш ли, хубаво е че помня, защото ако не изгориш нещо в себе си, не би могъл да прогледнеш …. След време в сърцето избуяват цветя, диви цветя, носещи в себе си живот, мъдрост и ухание … Това те прави готов да обичаш себе си, света и любовта …. Не се ли прераждаме всички така …., именно чрез диханието на Любовта?
Е, днес май ми се обича …. И няма нищо по-хубаво от това!
