Skip to main content

Сам ли сте?

Нямам предвид у Вас.

Не попитах и за обърканите Ви отношения с бившата Ви приятелка.

Сам ли сте в компанията от старите Ви приятели, с които излизате всяка вечер? Сам ли сте, докато крачите с новия си твърде сдържан съквартирант към магазина на центъра  за килим в новото Ви жилище? Сам ли сте, докато спите със симпатичното момиче от бара?

Сам ли сте в епицентъра на събитията, на главната улица, в претъпканите коридори на университета, пред кабинета на дежурната лекарка, на булеварда в края на работното време?

Надявам се, не Ви притеснявам с натрапчивия си поглед.

Но така улавям самотните Ви жестове…

Някак нервно поглеждате към телефона си, предполагам, че очаквате съобщение. В 18 може би сте щели да излизате. С приятели. Очаквате потвърждение от час. Белият часовник на ръката Ви показва 17:57.

Неловко запращате погледа си към килима, прострян на терасата в отсрещния блок. Простете, проследих и погледа Ви, погълнал жената, преди малко поляла с любов петуниите, гледащи към кафенето. Както и същото това цвете, хербаризирано и поставено във вътрешния джоб на сакото Ви, което извадихте с тъжно провлачено движение, когато жената се прибра.

Бившата Ви приятелка, нали? Прекрасни цветя. Съквартирантът  Ви не понася саксии ли? Съжалявам.

Забелязвам загладената Ви прическа тази вечер. Нови дънки? Подчертават Ви очите. В бара ли отивате? Имате нужда, работата Ви сигурно Ви идва в повече. А и този съквартирант… Разбирам.

Простете ми отново.

Не съм побъркана. Не толкова.

Просто бих искала да бъда сама заедно с Вас.

Не завинаги. За две минути. Само, докато си изпия чая.

И докато Вие си платите дългото кафе. Без капка захар.

После можете да бързате, за да приспите навреме самотата.

 

 

Виктория Генчева

Виктория Генчева

В тълковния речник думата „автобиография“ е определен като съчинение, в което човекът описва собствения си живот. Ще възразя по детински- невъзможно е да опиша краткия си (но не кратък откъм емоции и не кратен на нещастия) живот.





Оставете коментар