Skip to main content

Небето черно.
Като очи на кошута.
Бурята се крие зад тях.

В далечината светкавици.
Отблясъците са като спомени.
Красиви, но с тъжен нюанс.

Дъждът докосва нежно.
Както ръката на мама,
когато изтрива топлите ми сълзи.

Вали. Направо в душите ни.
Разперили ръце, чакаме.
Като статуи.

От плът и кръв са греховете ни.
Бавно под краката ни изтичат.
Ние пречистени навеждаме тихо глави.

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.





Оставете коментар