Skip to main content

Тръгва. Залязва. Отива си.
Дихание на дракон.
Облаците танцуват във пламъци.

През решетките на дърветата,
късче красота.
Протягам ръце.

Крясък на птица.
Полъх на вятър.
Всичко е приказка.

Нощта идва на пръсти.
Притискам те още по-силно към мен.
Не искам да те загубя след залеза…

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.





Оставете коментар