Skip to main content

Знаеш ли, ние все пак не знаем,
кое е истина, кое е лъжа,
как да обичаме истински
и как да бъдем деца.

Как да бъдем добри,
Как да подадем в нужда ръка,
как да намерим пътя във тъмното,
как да преследваме всяка мечта.

Как да гледаме майките право в очите
как да коленичим пред тях.
Как да прегърнем бащите
без да изпитваме вина или страх.

Знаеш ли, ние не знаем,
как  и кога да мълчим,
говорим толкова много,
а сме тихи, когато трябва да изкрещим.

Когато трябва да бъдем себе си,
се крием зад чуждите маски,
чужди вещи, чуждо щастие,
животът минава в престорени ласки.

И когато настъпи края, приятелю,
отвъд всяко тук и сега,
ще останем като случайни сияния,
във окото на вечността.

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.

Оставете коментар