Skip to main content

Когато потъвам …., когато пропадам …., когато усещам, че губя почва под краката си и поглъщам сама себе си …. Какво да сторя? Мисля си каква да бъде моята опора и защо ми се случва това „потъване“ …. Направих си какао, пуснах си джаз и започнах да си мисля що за персонаж съм в собствените си очи ….., защо понякога тъй непредвидено гръм и мълнии връхлитат душата ми и слънцето изчезва …. чувствам го, като неконтролируем процес, но го осъзнавам, което може би е крачка към мен самата, към голата ми душа, към всички емоции, които протичат през нея …. И да те не винаги са положителни, но нали това ни прави хора … характер с две страни …. И това, че сред розите се крие звяр, не означава, че не може да се опитаме да го опитомим …. И да, това не трябва да ни плаши, не трябва да се страхуваме да потънем в мрака на душите си, да протегнем ръка към него, да го опознаем и приемем …. да се опитаме да прерисуваме сивото небе в летни цветове …. , защото факта, че си добър и грешиш не те прави лош …. прави те човек, който се учи да бъде по-добра версия на себе си, опитвайки се да преоткрие своят Божествен „Аз“ …

Charm Soul

Charm Soul

Думите за мен са дихание.... , чрез тях човек твори магия, създавайки пътища, по които душата израства, търсеща и губеща се, а след това намерила своята сакрална същност, засиява все по-ярко.....





Оставете коментар