Skip to main content

„Скъпи пушачи,

Моля изхвърляйте фасовете си в кошчето!“

Вали и е дразнещо кално.

В локвата под табелата плуват няколко фаса.

Фас.

Скъпи критици,

Еколози,

Улични чистачи,

Непушачи,

Фасът не е просто угарка, изплюта от нечия тютюнева уста. Не е просто останка от нечия зависимост и болна нужда.

Скъпи горепосочени,

Да видиш нечий фас, захвърлен на улицата, е равносилно на това да прочетеш нечия автобиография или да проведеш разтърсващо емоционален разговор с някого.

Защото фасът е изпушена споделеност.

Фасът е спомен и капсула, в която се съхраняват съкровени нечиите усещания.

Фасът е болка, наслада, гордост, страх, напрежение, умора, страст и желание, недочакали да видят дулото на кошчето в края на парка.

Фасът е нетърпението на младежа, успял да стигне в родния си град преди вечеря, бързащ да изпуши една, преди да влезе в задушения от очакване апартамент.

Фасът е страхът от тъмното на непорасналия таксиметров шофьор и нежеланието му да излезе от жълтото си убежище.

Фасът е бушуващата болка и гръмовният гняв на дамата с високите обувки, току-що научила за аферите на съпруга си.

Фасът е дочаканата радост на жената от парцали в центъра, молеща и гладна, чиито бели дробове пищят в такт с клаксоните отвъд тротоара.

Фасът е нечия прелюдия и хармония, нечие несъхранено захвърлено преживяване,

Следа,

Последен зов за помощ,

Бял, недооформен глас,

Изгорял, преди да бъде чут.

„Скъпи пушачи,

Моля изхвърляйте фасовете от сърцето си!“

Виктория Генчева

Виктория Генчева

В тълковния речник думата „автобиография“ е определен като съчинение, в което човекът описва собствения си живот. Ще възразя по детински- невъзможно е да опиша краткия си (но не кратък откъм емоции и не кратен на нещастия) живот.





Оставете коментар