Картина

18871296_1374262842660439_613795856_n
Не летите ли?
юни 2, 2017
13275765_1020979424655451_1645392046_n
Сърцето е като диктофон
август 22, 2017

Картина

13535636_1042160775870649_1907306267_n
Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

Твърде красива е, за да бъде нарисувана.
Аз мълча. Стискам четката и гледам платното.
Твърде красива е, за да бъде нарисувана – повтаря гласа.
Аз мълча. Спомените са като картина, в която времето е спряло.
Твърде, красива е…
Знам – изкрещявам. Четката трепери в ръцете ми.
Страх ме е да докосна платното.
Толкова чисто и бяло. Като душата й.
Онзи глас отново говори. Вече не чувам думите. После.
После рисувам две зелени очи върху платното.
Това е всичко. Зелено кадифе, което докосва безкрая.
Оставям четката и тръгвам към вратата.
Знам, че ако гледам твърде дълго тези очи, ще потъна във тях.
Ще идвам от време на време, казвам си.
Когато се почувствам самотен.
Когато имам нужда от топлина и
от онази надежда, които могат да ми дадат само тези очи.
Гласът мълчи.
Усмихвам се и излизам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *