Skip to main content
Върви към мен. Не спирай!
Въпреки тъмнината, въпреки умората, върви.
Не спирай!
И аз вървя към теб!
Срещата ни ще е безкеайно щастие и път
И ти го знаеш , отвътре.
Ще ме познаеш по светлината, по топлината;
излъчваща се от тялото, създадено за теб!
Чакам те.
Въпреки забраните или съветите за правилност.
Не искам да имам прегради към теб, а само любов, свята , чиста;
но и огнено женска!
Срещата е близо, съмнения нямам.
Срещата е удар  на камбани.
Два ангела застават от страните ни
стражите на Бог!
Всичко е простено.
Всичко е  платено.
Само вяра да имаш,
вярата е общият ни код за разпознаваемост.
Аз съм другата част, еднакво силна , еднакво смела.
Върви към мен, не спирай,
въпреки тъмнината, въпреки умората…
Вървиш към мен, не спираш!
Елена Калевска

Елена Калевска

/ Актриса и Космоенергет/ през 2015 издадох първата си стихосбирка “Мактуб” / Съдба/ През 2016 “Бездната в която скочих", която остана в онлайн вариант. Мои разкази и стихове са публикувани в списание “Море” и в книгата на Йорданка Петкова “Истории за чудеса” през 2018! Болката има висш смисъл, тогава когато ражда изкуство или тласка човека към духовно развитие! Както казва Реноар: Докато текат сълзи, кулминацията на болката, не може да бъде достигната! Едва когато човек отново се усмихне, едва тогава болката става непреодолима и безпределна! И в тази връзка, аз пиша, за да пренапиша собствения си живот!





Оставете коментар