Skip to main content

Намирам се в таванска стая, наподобяваща кафез.
Мирише на мухъл и стари вестници, на варени картофи, пот и ежедневие.
Мирише на смърт.
Не съм глупава.
Ако надникнете през моите гледни точки, бихте се сблъскали с хиляди, чужди за вас, възможности. Със сигурност бихте се удивили от моя свят. Бихте се вкопчвали във всяка трошица, изоставена върху старата маса, като в спасително въже, изникнало насред океан от глад. Бихте кръжали около всеки пъстър нюанс, сякаш се намирате насред сивотата от ежедневието си.
Бихте се възхитили от крилата, с които не разполагате. И бихте изоставили жестокостта си в името на живота. На моя живот. И на вашите.
Аз летя. Вие убивате.
Вашите идеи са скупчени в обитателя на таванската стая, в Бога на ежедневието, на варените картофи, старите вестници и сивия свят. Вашият Бог има набола брада, свъсени вежди, стиснати устни и… Палка.
Оранжева палка с дълга дръжка и ужасно широк размах. Атрибут на смъртта. Жезъл на жестоката несправедливост.
Току-що бях убита.
Не знам защо.
Не разбирам от Божествени решения.
Палката размаза свободата ми.
Намирам се в епицентъра на една таванска сива несправедливост.
Мирише на забравена незначителност.
Ако можехте да надникнете през моите гледни точки, бихте благодарили за необятната непринуденост, с която никога не ще разполагате.
Не бях незначителна. Не бях глупава. Не вредях.
Летях.

Желая ви по-широки кафези.

И криле.

Виктория Генчева

Виктория Генчева

В тълковния речник думата „автобиография“ е определен като съчинение, в което човекът описва собствения си живот. Ще възразя по детински- невъзможно е да опиша краткия си (но не кратък откъм емоции и не кратен на нещастия) живот.





Оставете коментар