Skip to main content

Там няма цветя и зелени поляни,
само небе и гранитни скали.
От време на време птици будят съня им,
докато сънуват с насълзени очи.

Стиховете се месят от глина,
хлябът – корав като камък
и няма нужда от рима,
щом пресяда и малкия залък.

По цял ден пишат, после говорят
за онова време преди,
един със друг се шегуват,
пият вино и обсъждат жени.

И вечер щом падне звезда
се усмихват тихо без глас,
от време на време някой от живите,
все пак се сеща за тях.

После пеят преди да заспят.
И сънуват с насълзени очи.
Плаче със тях и морето,
и дълбае онези гранитни скали…

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.





Оставете коментар