Skip to main content

Очи, които не спят.
Ръце, които докосват.
Нежност заключена тихо
между две топли усмивки.

Дъжд разказва приказка.
Лицата ни мокри от спомени.
Локвите са като огледало,
мога да видя душата ти.

По жиците птици застинали.
Перата им заслепяват.
Вдишваме на глътки тишина
и чуваме как бият сърцата ни.

Знаем толкова малко.
Ала понякога е достатъчно.
Споделяме без думи красота
и се чувстваме толкова истински.

Около нас танцуват дървета.
Клоните им докосват небето.
Ние мечтаем, ние също танцуваме,
крачка напред, крачка назад. Безвремие…

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.

Оставете коментар