Skip to main content

понякога
няколко строфи могат да те разплачат,
една дума да те усмихне,
една целувка да те накара да простиш

понякога
да докоснеш значи любов,
да споделиш – отключена нежност
да говориш с очи – всичко

понякога
една прегръдка стопля отляво,
един спомен е като стара приказка
един кръстопът като ново начало

понякога
една протегната ръка те кара да коленичиш
един човек е целият свят
една постъпка – надежда за онези след нас …

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.





Оставете коментар