Миналогодишна лятна снимка ….Гледам и си мисля как времето лети, за миг минало, настояще и бъдеще се преплитат, спирам и се питам „До къде стигна?“ …. „Научи ли си уроците, изтупа ли прахта, преживя ли си ретроспекциите, усмихна ли се на дъгата пред теб, събрали ли в симбиоза положитленото и отрицателното, за да бъде хомогенно днес, доволна ли си от себе си точно сега? “ ….. Да, защото твоето минало аз, живяло някога преди, няма място днес при твоето меродавно аз….. Ти си всички прелитащи се нишки в света, съчетавайки своите минало, настояще и бъдеще ….. Миговете преди са твоята анахроничност, механизъм, който е тъкал твоят път….. Събуждай се с усмвка, идея и прегръщай твоят нов хоризонт днес …. Мисли с любов и надежда, постилайки ярки цветове, с които да твориш и утре …. Ти си цяла Вселена, носеща в себе си спомени и планове, но всичко, което наистина имаш е „Сега!“ …. Хармоничността съчетава своето цяло във всички времена ….. За това нека ти бъде хармонично, независимо в коя посока гледаш в момента!
