Skip to main content

Обръщам се назад от уважение към миналото, защото зная, че това последно обръщане ще остане в историята, от която бях част…
За да продължа по дългия коридор към светлината се нуждая от минута време, която може да се превърне и във вечност!
Да преговоря със всичките си сетива онова, което беше и болеше и радваше и снабдяваше с огромни дози надежда…
Аз съм аз, а ти си ти! Каквото и да подобряваме или изгубваме, същността е онова единствено нещо, което неизменно ни следва, както и да се опитваме да имитираме, да бягаме, или сравняваме…
Но без изгубването съм изгубена… парадокс, така необходим. По този начин засилвам нуждата от срещата със себе си! Жадувам да се видя, да прозра истината за имането ми и смисъла да продължава да ме има!
Във всеки момент на израстване изпитвам чувство на сбогуване и това се случва периодично! Аз имам толкова много сбогувания със себе си и толкова много срещи! Тръгвам си, за да се завърна и да разказвам,например за тишината!
Престоя в тишината се превръща в нещо друго… Защо хората се страхуват от тишината, защото в нея долавят съвсем ясно истинската си потребност!
Ако ви кажа, че не се страхувам от смъртта, може и да не ми повярвате, но има смърт, която не е физическа, това е свалянето на обвивката, наречена Представа! Тя също е болезнена, но и пречистваща! Зная, че от любов човек не умира, нейната липса прави това! Затова се уча на обич и топлота първо към себе си! А след това и към различния от мен, онзи който се противопоставя на целия ми мироглед, когото би трябвало да мразя, но това е по-лесния начин на съществуване, по трудният е да приема…

Елена Калевска

Елена Калевска

/ Актриса и Космоенергет/ през 2015 издадох първата си стихосбирка “Мактуб” / Съдба/ През 2016 “Бездната в която скочих", която остана в онлайн вариант. Мои разкази и стихове са публикувани в списание “Море” и в книгата на Йорданка Петкова “Истории за чудеса” през 2018! Болката има висш смисъл, тогава когато ражда изкуство или тласка човека към духовно развитие! Както казва Реноар: Докато текат сълзи, кулминацията на болката, не може да бъде достигната! Едва когато човек отново се усмихне, едва тогава болката става непреодолима и безпределна! И в тази връзка, аз пиша, за да пренапиша собствения си живот!





Оставете коментар