Рисуваш във мен себе си.
Както дете рисува тебеширено слънце върху асфалта.
Очите ти са като небе.
Сини, чак до безкрайност.
Тихо е.
Усещам ръката ти.
Нежност, заключена между пръстите
и споделена без думи.
Вървим без посока и път.
Над нас танцуват звездите.
Нощта е толкова мила. Разказва ни приказка.
Ние слушаме и се усмихваме в мрака.
После онзи изгрев.
Слънцето дълго време гледа лицето ти.
Толкова дълго, че времето спря.
Като в картина нарисувана за някого, когото обичаш.
Рисуваш във мен себе си
и понякога тайничко плачеш.
Както плаче дете, когато дъжда
отмие онова тебеширено слънце.
