Skip to main content

Ти си моят свят.
Иконата, пред която коленича.
Светлината в нощта.
Името, което тихо изричам.

Ти си всичко свято за мен.
Усмивката на дете.
Сълзата, която изплаквам,
През решетките – късче небе.

Проклинах те толкова пъти.
Изхвърлях навън любовта,
но после я изравях от кошчето с боклука
и пак ми растяха крила.

Ти си съдбата зад ъгъла.
Всеки ден се блъскам във теб.
Падам докато гледам очите ти,
падам докато гледам светец.

Ти си красиво, аз – грозно,
аз съм черно, ти – бяло,
ти си нежното, невъзможното,
искрата в огнището старо.

Ти си дъждът, който милва лицето ми
и ръката, която после ме стопля.
Ти си дъхът на живота ми,
ангелът, който в съня ме докосва…

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.





Оставете коментар