Ти си моят свят. Иконата, пред която коленича. Светлината в нощта. Името, което тихо изричам. Ти си всичко свято за мен. Усмивката на дете. Сълзата, която изплаквам, През решетките – късче небе. Проклинах те толкова пъти. Изхвърлях навън любовта, но после я изравях от кошчето с боклука и пак ми растяха крила. Ти си съдбата зад ъгъла. Всеки ден се блъскам във теб. Падам докато гледам очите ти, падам докато гледам светец. Ти си красиво, аз – грозно, аз съм черно, ти – бяло, ти си нежното, невъзможното, искрата в огнището старо. Ти си дъждът, който милва лицето ми и ръката, която после ме стопля. Ти си дъхът на живота ми, ангелът, който в съня ме докосва…
