Skip to main content

Той беше на 75. Животът го беше счупил. Куцаше с левия крак, гърба му беше леко превит. Ала очите му бяха толкова живи. Бяха светло сини, сякаш самото небе преди много години беше потънало в тях. Казваха, че заплачат ли такива очи, се раждат най-красивите бели цветя. Говореше тихо. Иска ти се да затвориш очи и да слушаш. Той често говореше за нея. За онзи ден през април, когато я е видял за първи път. Казваше, че времето спряло и дълго гледало лицето й. Оттогава вярва в ангели.

Тя беше на 70. Едно цвете, сякаш изплакано от очите му. Въпреки годините беше толкова красива. Очите й бяха черни и толкова топли. Сякаш очи на кошута. Така и стъпваше, толкова нежно, толкова тихо. Сякаш се страхуваше да не събуди нещо или някой.

Можеш да ги видиш често да се разхождат по алеите на града. Винаги хванати за ръце. Той леко накуцвайки, тя до него, реейки се из въздуха. Сякаш ако я пуснеше щеше да отлети.
Сядаха винаги на една и съща пейка. Той говореше тихо. Понякога времето също присядаше до тях. Да послуша.

Тя се усмихваше. Обичаше топлия му глас. Беше до нея повече от 50 години. Очите му бяха все същите, както когато го видя за първи път. Колко пъти плака с тези очи, колко пъти се усмихваше с тях. Колко пъти се сгушваше в ръцете му и там намираше своя пристан, своя покой, своя храм.

Привечер, когато слънцето залязваше бавно зад хребета, те ставаха. Тръгваха бавно, все така хванати за ръце. Времето ги изпращаше до вратата. После понякога заплакваше. Валеше от онзи странния дъжд, който беше топъл като сълза. На сутринта, около тяхната къща поникваха най-красивите бели цветя. Той ставаше преди нея и откъсваше няколко. Слагаше ги във вазата на кухненската им маса. След това леко накуцвайки отиваше да я събуди.

Тя винаги се преструваше на заспала. Просто чакаше най-нежните устни да докоснат челото й и най-топлите ръце да я изправя.

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.





Оставете коментар