Skip to main content

не съм тук, за да прекланям глава
и да се смея на тъпите ви шеги,
не съм тук, за да живея в лъжа
и да кървя от чужди вини.

не съм тук, за да затварям очи,
и да съм част от фалшива матрица,
не съм тук заради мръсните ви пари,
заради нечия дребна и злобна душица.

тук съм, за да раздавам любов,
не се страхувай, просто се приближи,
нито продавам, нито купувам,
ето сърцето ми, ела се стопли.

тук съм, за да прощавам,
да усмихна непознато лице,
тук съм, за да бъда обичан
и да заспивам в нечии нежни ръце.

тук съм, защото искам да пиша,
защото дълбоко във себе си знам,
че всъщност няколко думи,
помагат на някой да не е толкова сам.

понякога няколко думи
са причина и надежда да продължиш,
да избършеш сълзите, да се съвземеш
и отново да полетиш.

тук съм, знам, че ме виждате,
запушете ушите си, ще крещя,
изморих се от фалшиви герои
и се нагледах на фалшиви лица.

тук съм и искам да бъда добър,
ето подавам ви мойта ръка,
ето днес ви изправям
и преглъщам от вашта тъга.

и Господи, Господи, как се надявам,
утре ако падна сломен,
някой да се усмихне, да ме изправи,
и да остане за малко до мен.

някой да каже, ето до теб съм,
тук съм, всичко ще бъде наред,
ръка върху рамото да постави
и да бъде просто човек …

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.





Оставете коментар