Миг разтопен, скрит в чаша чай, където уютно се е скрило моето сърце…. , мечтейки за един ден любов, търсейки Теб …. А ти къде ли си?
Виждала съм те в образа на фалшиви герои, измислени образи, припознавала съм те в песни, стихове, в миражи и свързвала с объркани чувства ….
Един ден залагах на Ин, друг ден на Ян, но хармония така и не намерих ….. Знаеш ли уюта се превръща в мъка, когато е с окови ….
Времето обаче ги руши и знаеш ли на тяхно място, като феникси възкръсват и израстват красиви рози с нов полъх надежда ….
За един ден любов, когато сърцето ще се разпилее на хиляди парчета, а ти ще ги събереш …. реален, истински и до мен …. с чаша ароматен чай в ръка ….
