Шепотът на една часовникова стрелка

13275765_1020979424655451_1645392046_n
Сърцето е като диктофон
август 22, 2017
13275765_1020979424655451_1645392046_n
blinded by your grace
септември 28, 2017

Шепотът на една часовникова стрелка

13246121_1020979437988783_1928680265_n
Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

Тик-
Помощ.
Открийте ме.
Намирам се над бяло поле с накацали черни лястовици.
Знам, че живея.
Летя.
Виждам единствено неподвижни ята от черни цифри, заровили погледите си в бялата земя. С болезнено закърнели криле. Глухи ята. Непрелетни птици. Лястовици, изтъкани от тъга по лятото. Лястовици, копнеещи за топлия му допир. И никога ненамерили го. Никога непотърсили.
-так.
Тик-
Помощ.
Открийте ги.
Намирам се над бяло поле с накацали черни ята от лястовици, неподозиращи, че се рея над тях.
Знам, че биха могли да оживеят.
Знам, че биха могли да летят.
Знам къде е лятото. Нося го в крилете си. И те го носят.
-так.
Тик-
Помощ.
Моля ви, открийте се.
Намирам се в часовника, тиктакащ над наведената ви глава.
Знам, че бихте могли да живеете.
Знам, че бихте могли да полетите.
Лято е.
-так.
Беше лято.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *