j.krosnakov

Небето черно. Като очи на кошута. Бурята се крие зад тях. В далечината светкавици. Отблясъците са като спомени. Красиви, но с тъжен нюанс. Дъждът докосва нежно. […]

Лятото стъпва на пръсти, оглежда се и се смее като дете. Вятърът пее, тревите танцуват, Ние пътуваме. Понякога едно небе и две птици, карат очите да […]

Там няма цветя и зелени поляни, само небе и гранитни скали. От време на време птици будят съня им, докато сънуват с насълзени очи. Стиховете се […]

Уморих се вече. Както навярно и ти, алчност да превръща сърцата ни в камък. Да виждам насълзени от мъка очи и злоба, която прави света ни […]