Skip to main content

Oнова време, когато …
една усмивка е достатъчна,
един поглед е всичко,
една ръка е целият свят.
Често се връщам назад,
сякаш пътувам към себе си,
а всъщност пътувам към теб,
заслепен от твоята красота,
потъвам все по-надълбоко.
Понякога ме изплакваш като сълза
и съхна върху ръба на спомените.
Друг път ме закриваш със косите си,
така че никой да не може да ме намери,
така че никой да не може да ме нарани.
Онова време, когато
целият ми свят е един дъх,
издишан от теб,
целият ми свят е нежност,
заключена тихо между ръцете ти.
Лесно е, щом си до мен.
всичко е толкова светло,
като името ти,
като думите, които изричаш,
като следите, които оставяш.
Онова време, когато
любовта е толкова проста,
като усмивка,
като поглед,
като докосване на ръка.
Онова време, когато
живея само във тишината
на крехката ти душа …

Йордан Кроснаков

Йордан Кроснаков

През далечната 1996 г. на 7 ноември, написах първото си стихотворение. Нищо особено, плах опит да изразя нещо дълбоко в себе си. Тогава все още не знаех, че поезията ще промени живота ми. Така постепенно започнах да пиша.





Оставете коментар