Йордан
април 13, 2018
Ти си моят свят. Иконата, пред която коленича. Светлината в нощта. Името, което тихо изричам. Ти си всичко свято за мен. Усмивката на дете. Сълзата, която […]
януари 9, 2018
Той беше на 75. Животът го беше счупил. Куцаше с левия крак, гърба му беше леко превит. Ала очите му бяха толкова живи. Бяха светло сини, […]
октомври 24, 2017
Понякога, само понякога, когато долепя ухо до земята, чувам стъпките ти. Лежа и слушам. Представям си, как вятърът гали косите ти, как се усмихваш, как се […]
септември 28, 2017
Oнова време, когато … една усмивка е достатъчна, един поглед е всичко, една ръка е целият свят. Често се връщам назад, сякаш пътувам към себе си, […]