Skip to main content

Рисувам някаква картина непозната –
душевно състояние навярно тя описва.
Пречупил някой бе на птицата крилата
и с лък сърцето малко бе пронизал.

Това не се ли случва често и в живота?
Воалът на илюзията, когато ни обгръща.
А погледът, далеч зареян в хоризонта,
незнайно как в онази птица се превръща.

Сковани са от болка и тъга крилата,
не могат те свободно да се понесат.
Безжизнени остават долу, на земята –
очакват чудо да се случи, за да полетят.

Това само по себе си е невъзможно –
кънти печално в моята глава.
Но струва ми се много по-тревожно
крила да нямам, а да искам да летя.

И ето, че стоя пред моята картина –
какво ли ще се случи с птицата от нея?
Воалът на илюзията направил бе ранима
човешката душа, инак тъй необикновена.

Какво ли ще се случи с птицата във вас,
когато от заблудите се излекувате?
Отговорът принадлежи на всекиго от нас,
от истината стига да не се страхуваме.

Вероника Стоименова

Вероника Стоименова

За мен писането е интимен акт на свързване - първо със себе си, а след това и с останалите. Магия, която се случва, когато успееш да изключиш (раз)ума и позволиш на душата да говори, да твори.





Оставете коментар