Skip to main content

Седя си тук, на брега на морето
и слушам ли слушам шума на вълните…
Струва ми се, че мога в този миг да усетя
танца, в който вплитат се нощите с дните…

Вятъра, който лицето ми гали.
Чайките, с крясък над водата летящи.
Облаци – бели, чудновати воали,
от слънцето криещи хората, спящи.

Всичко това е позната картина,
чиито детайли някак все ни убягват.
Малка утеха в нея сякаш намирам,
пламък в очите ми ненадейно запалва.

Търся художника – кой сътвори я?
Искам да мога дори без слова,
останала в плен на тази магия,
от душата си да му благодаря.

Вероника Стоименова

Вероника Стоименова

За мен писането е интимен акт на свързване - първо със себе си, а след това и с останалите. Магия, която се случва, когато успееш да изключиш (раз)ума и позволиш на душата да говори, да твори.





Оставете коментар