Седя си тук, на брега на морето
и слушам ли слушам шума на вълните…
Струва ми се, че мога в този миг да усетя
танца, в който вплитат се нощите с дните…
Вятъра, който лицето ми гали.
Чайките, с крясък над водата летящи.
Облаци – бели, чудновати воали,
от слънцето криещи хората, спящи.
Всичко това е позната картина,
чиито детайли някак все ни убягват.
Малка утеха в нея сякаш намирам,
пламък в очите ми ненадейно запалва.
Търся художника – кой сътвори я?
Искам да мога дори без слова,
останала в плен на тази магия,
от душата си да му благодаря.
