Skip to main content

Мечтая си за свят, изпълнен с доброта,
където хората задружно си помагат.
За свят, лишен от фалш и суета,
а вместо тях – ръце, които се протягат.

За да докоснат нечие лице –
сълзи, напиращи в очите, да изтрият.
За да покажат пътя на изгубено дете,
което уплаха си няма как да скрие.

Мечтая си за онзи миг, когато
с усмивка пак ще мога да запея.
Онази песен, никому позната,
която с пулса на живота ще ме слее.

Мечтая боса пак да стъпвам
по зелената трева в полята
и пътечка малка да отъпквам
към посока непозната.

Това са част от моите мечти –
а за какво мечтаеш ти, приятелю?
Не се стеснявай, сподели.
За този миг на откровение ще бъда аз признателна.

Вероника Стоименова

Вероника Стоименова

За мен писането е интимен акт на свързване - първо със себе си, а след това и с останалите. Магия, която се случва, когато успееш да изключиш (раз)ума и позволиш на душата да говори, да твори.





Оставете коментар