Вземи ме със себе си,
сълзите от лицето ми изтрий.
Ти носиш слънце във сърцето си.
Ела и моето стопли.
Ти знаеш начин за това
на себе си да бъдеш верен.
А аз, обгърната в мъгла,
ще продължа по пътя черен.
Ще искам хиляди неща,
но без да давам нищо.
А после ще проклинам любовта,
че дойде и отне ми всичко.
Но ето, слънцето и в моето сърце
магически започна да изгрява.
Мъглата стопи се, като лед,
сълзите по лицето ми ги няма.
Научи и мен да бъда вярна –
на себе си, на моите чувства.
А аз най-после ще повярвам,
че любовта е мъничко изкуство.
