Skip to main content

Ти, дете, имаш ангелско гласче
и очи, проницателно дълбоки.
Твоето голямо и добро сърце
в себе си побира всичките посоки.

Ти, дете, си дар от Бога,
а душата ти е тайнствено красива.
Искам да те имам, но не мога
и това ме прави тъжна, но и щастлива.

Ти, дете, си мъничко, но вече
знаеш как цветята да обичаш.
Приказна премяна ти облече
и на красива пеперуда заприлича.

Ти, дете, живееш за мига –
има на какво да ме научиш.
Към теб протягам своята ръка –
трябва да дадеш, за да получиш.

Вероника Стоименова

Вероника Стоименова

За мен писането е интимен акт на свързване - първо със себе си, а след това и с останалите. Магия, която се случва, когато успееш да изключиш (раз)ума и позволиш на душата да говори, да твори.





Оставете коментар