април 13, 2018
Ти си моят свят. Иконата, пред която коленича. Светлината в нощта. Името, което тихо изричам. Ти си всичко свято за мен. Усмивката на дете. Сълзата, която […]
януари 9, 2018
Той беше на 75. Животът го беше счупил. Куцаше с левия крак, гърба му беше леко превит. Ала очите му бяха толкова живи. Бяха светло сини, […]
октомври 24, 2017
Понякога, само понякога, когато долепя ухо до земята, чувам стъпките ти. Лежа и слушам. Представям си, как вятърът гали косите ти, как се усмихваш, как се […]
септември 28, 2017
Oнова време, когато … една усмивка е достатъчна, един поглед е всичко, една ръка е целият свят. Често се връщам назад, сякаш пътувам към себе си, […]
септември 22, 2017
Тик- Помощ. Открийте ме. Намирам се над бяло поле с накацали черни лястовици. Знам, че живея. Летя. Виждам единствено неподвижни ята от черни цифри, заровили погледите […]
август 22, 2017
Сърцето е като диктофон, само дето не записва думи, а чувства и спомени. После пуска записите. Без повод, без определена дата и час. Ей, така в […]
юни 8, 2017
Твърде красива е, за да бъде нарисувана. Аз мълча. Стискам четката и гледам платното. Твърде красива е, за да бъде нарисувана – повтаря гласа. Аз мълча. […]
юни 2, 2017
Синьо и безплътно. Невидимо свободно. Рея се. Вие сте клетки, обиталища на въздуха. Вие сте празни думи, летящи със скоростта на ежедневие. Вие сте образи, лишени […]
май 29, 2017
да тръгнеш с пуфтене и закани по неутъпкани мочурища на лов за пеликани с рибомрежа и връзка магданоз гол и може би частично бос една минута, […]