Skip to main content

Заслушах се в песента на вятъра 
и поисках да ти я запея.
Беше песен за небето необятно
и за огън, който тлее.

Беше песен, толкова магична,
че умът за мислите забрави.
А душата – тя притихна,
да я омагьосат се остави.

И така прекарах часове –
в песента на вятъра заслушана.
Чувствах, че съм мъничко дете,
между облаците на небето сгушено.

Този миг от вечността,
тъй красив и тъй пленителен,
исках с теб да споделя,
с твоята душа чувствителна.

А когато пак навън излезеш,
гръб на вятъра недей обръща.
Знай, че той за теб ще пее –
просто спри и се заслушай.

Вероника Стоименова

Вероника Стоименова

За мен писането е интимен акт на свързване - първо със себе си, а след това и с останалите. Магия, която се случва, когато успееш да изключиш (раз)ума и позволиш на душата да говори, да твори.





Оставете коментар