Заслушах се в песента на вятъра
и поисках да ти я запея.
Беше песен за небето необятно
и за огън, който тлее.
Беше песен, толкова магична,
че умът за мислите забрави.
А душата – тя притихна,
да я омагьосат се остави.
И така прекарах часове –
в песента на вятъра заслушана.
Чувствах, че съм мъничко дете,
между облаците на небето сгушено.
Този миг от вечността,
тъй красив и тъй пленителен,
исках с теб да споделя,
с твоята душа чувствителна.
А когато пак навън излезеш,
гръб на вятъра недей обръща.
Знай, че той за теб ще пее –
просто спри и се заслушай.
