Леко ѝ е на душата.
Може в миг да полети.
И разперила крилата,
да достигне нови висини.
Там, далече ще останат
всички нейни страхове.
А дъга в небето ще сияе
с причудливи цветове.
Ще поиска да се срещне
с други приказни души.
Тайничко ще ги погледне,
музика вълшебна ще звучи.
А когато приземи се
тук, обратно на земята,
повече недей чуди се,
а размахай си и ти крилата.
