Skip to main content

Когато си отива нещо – лятото, например – това какво ни носи? Радост или пък тъга?
Какво изпитваме в момент, така сюблимен –
това вълнува ли изобщо нашата душа?

Сезоните навън се сменят и е неизбежно
нещо вътре в нас също да се промени.
Но ако се отнасяме към тези преходи небрежно,
вместо с радост, те изпълнени ще бъдат със сълзи.

Сълзи, понякога невидими и скрити,
които с постоянство напояват нашата душа.
Уви, не могат те да са изтрити
от нечия приятелска ръка.

И все пак имат своя смисъл и послание –
понякога пречистват, друг път освобождават.
Не, няма нужда да ги смятаме за наказание – като всеки преход и сълзите отминават.

Вероника Стоименова

Вероника Стоименова

За мен писането е интимен акт на свързване - първо със себе си, а след това и с останалите. Магия, която се случва, когато успееш да изключиш (раз)ума и позволиш на душата да говори, да твори.





Оставете коментар